Против Отпадането на ПСИХОЛОГИЯТА като Учебен предмет и за Тренинги за социално-емоц. умения в уч-ще

Уважаеми колеги, преподаватели, родители и съмишленици, 

    През последните няколко месеца, последвали приемането на Закона за предучилищно и училищно образование и основаните на него поредица от документи на МОН – наредби, учебни планове и други, почти всички свързани с образованието гилдии, а и родителски общности, взеха пряко и решително отношение към тях, и протестираха под една или друга форма, срещу конкретни планирани промени отнасящи се напр. до намаляване на часовете по отделни предмети, до преместване и премахване на отделни теми, уроци и произведения, и дори по отделни думи (робство, присъствие, съжителство), достигна се дори до масови протести на гражданите от подбалканските градове, поход до София и внасяне на подписка и среща с министър-председателя, който обеща съдействие.  

    На фона на тази невиждана активност на образователни гилдии, на гражданството и на медиите, някак незабелязана остана може би най-фрапантната промяна в учебните планове предлагани от МОН – а именно отпадането, ликвидирането на цял един учебен предмет с над вековна история в българското средно образование и сред най-популярните и важни за учениците у нас и по целия свят – а именно „Психологията”. За съжаление, на практика никой не забеляза и не коментира този радикален и неочакван акт.

    За да случи някаква промяна е добре да знаем:  

           1. причините довели до тази тъжна ситуация;  

           2. осъществените стъпки от държавните институции, за да отпадне учебния предмет „Психология”;  

           3. какво би било добре да се направи за да стане възможна промяна    

За да не утежняваме петицията, в приложени файлове даваме информация по т. 1 и 2 (виж файла „Хронология” (http://dox.bg/files/dw?a=14af2de73c), както и материали свързани с т. 3:  

               а) Декларация на Общото Събрание (http://dox.bg/files/dw?a=7e337e58b6) на Дружеството на Психолозите в България от 19.12.2015 г.;  

               б) Факти, мотиви, примери от света (http://dox.bg/files/dw?a=eb46ff631b) за промяна на взаимоотношенията „образование-психология”;                

                в) Възможни действия и стъпки (http://dox.bg/files/dw?a=104f699aef) за ефективна промяна на ситуацията:

                       - настоящата интернет подписка                       

                       - медийно поставяне на проблема и възможните му решения                        

                       - срещи с институциите, от които зависи решаването му – НС и МОН    

Надяваме се всички психолози, специалисти от сродни специалности, преподаватели, родители, както и всички, които са съпричастни и искат да подпомогнат каузата за позитивна промяна по-общо на отношенията «образование-психология» и по-конкретно запазването на учебния предмет «психология» в училище да поставят подписа си към интернет петицията, резултатите от която ще представим в близко бъдеще на тези, от които зависи решаването на ситуацията – НС и МОН.  Ще сме ви благодарни, ако помолите и ваши колеги, приятели и близки да се включат също в настоящата подписка, за да можем да съберем до 21.02.2016 г. (когато е срока на МОН за предложения за корекции в учебните програми) 4-цифрено число поддръжници.    

P.S.   В допълнение към подписването на настоящата интернет петиция, апелираме към всички психолози, преподаватели, родителите и всички други съмишленици, които искат да има учебен предмет „Психология” да пишат и директно до МОН (на имейл адрес a.tringov@mon.bg - там се приемат мнения и предложения за проектите за нови учебни програми до 22.02.2016 г.)  своето настояване да не се премахва „Психология”, както и тя да е самостоятелен учебен предмет, а не да се включва като подраздел на предмета „Философия”, нещо, което никъде по света не се прави.

ВАЖНО !   На 22.02.2016 г. каним всички, които подкрепят настоящата петиция и декларация свързани с мястото и ролята на психологията в днешното и бъдещето образование на децата ни да дойдат в 13:30 ч. пред МОН (входа зад х-л "Шератън", на подаването на петицията и декларацията в МОН, а след това - до 14:30 ч. на подаването им в Президентството, Министерския съвет и в Парламента (в сградата на бившия Партиен дом), т.е. в квадрата на властта на ларгото. Мероприятието е съгласувано със столична община, очакваме и 1-2 телевизии.

P.P.S.  В приложени хипервръзки можете да се запознаете с материали в медиите по темата на петицията с:

          1) Объсъждане на ситуацията с ликвидирането на учебния предмет "Психология" в предаването на bTV "Преди обед" на 19.02.2016 г. - виж ТУК (http://www.btv.bg/video/shows/predi-obed/videos/zashto-predmetat-psihologija-otpada-ot-uchebnite-programi-u-nas.html)  /22 мин. видео с участието на Ани Владмирова, Панайот Рандев и представител на Асоциация "Родители", което до вечерта на 20.02. е гледано над 2 000 пъти/

          2) позицията на МОН във връзка с ликвидирането на учебния предмет "Психология" (изразена чрез информация на пресцентъра на МОН до bTV от 18.02.2016 г. - виж ТУК (http://dox.bg/files/dw?a=c29eb10cdb)

         3) вижте също и разговора с П.Рандев по темата в програма "Хоризонт" на БНР на 18.02.2016 г., - ТУК (http://bnr.bg/horizont/post/100660061/v-zashtita-na-predmeta-psihologia-v-uchilishte)/22 мин. аудиофайл, който до вечерта на 20.02. е прослушан над 2 000 пъти/, както и кратка информация за това предаване от сайта News.bg - ТУК (https://news.bg/education/dali-nyakoy-saznatelno-iska-da-izprosteyat-detsata-ni-chudi-se-psiholog.html).

           4) също разговор по темата в предаването "Събуди се" по Нова ТВ на 21.02.2016 г., с участието на Пламен Димитров, Ани Владимирова и Росен Йорданов - ТУК (http://vbox7.com/play:1398dfa64a) /15 мин. видео/.

          5) на 22.02.2016 г. (понеделник) в предаването "Тази сутрин" на bTV" с участието на Пламен Димитров и Панайот Рандев също имаше разговор по тази тема - виж ТУК (http://btvnovinite.bg/video/videos/tazi-sutrin/shte-otpadne-li-psihologijata-v-uchilishte.html) /9 мин. видео/.  На 22.02. следобяд по bTV новините /17:13 ч./ имаше кратко /1,5 мин./ представяне на проблема , а представител на МОН, защитаваше тезата, че всъщност часовете по психология се увеличава с 3 ч. (!?!) /за него нямаме видео/

          6) Предаването по сутрешните новини на bTV имаше отзвук и в редица печатни и онлайн медии, напр.:

               - във в-к "Труд"(онлайн издание): http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=5316863 /над 900 прочитания/

               - във в-к "24 часа"(онлайн издание): https://www.24chasa.bg/Article/5316828  /над 800 прочитания/   

               - в сайта Kmeta.bg (портала на българските общини) - http://www.kmeta.bg/s%D0%B0braha-2500-podpisa-sreshtu-otpadaneto-na-psihologiqta-ot-uchebnite-programi-66391.html

          7) Какви бяха първите реакции на представители на МОН на нашата петиция ? (Ето кратка подборка)

               1) на Експертно ниво - г-н К.Костов (гл.експерт по философия и гражд.образовние в МОН) - взе защитна позиция, като твърдеше, че никъде в Европа (освен във Финландия) психологията не се изучава като отделен предмет и че няма матури по психология, което не е вярно и ние ще дадем много примери за обратното, в т.ч. и от нашата северна съседка, с която все се/ни сравняват (виж bTV новините на 22.02. в 7:30 ч.). Освен това, предло-жената за обсъждане от МОН "нова" програма по "философия", в която има психологически теми, всъщност, е философски, а не психологически подход и интерпретация на психологически теми, при това в тази програма има много остарели, неточни и неверни неща, вкл. и термини, които никой психолог, психотерапевт или психиатър никога не използва, но които се появяват в изпитни въпроси в матурите, което е абсурдно и некоректно спрямо учениците и тяхното оценяване чрез несъществуващи в науката и практиката термини. По-подробно за професионалната и педагогическата проблемност на предлаганата програма по "Философия" за 8 клас, в частта й за т.н. психологическа проблематика - виж Позицията на Дружеството на психолозите в България относно нея - ТУК (http://dox.bg/files/dw?a=373398597e).

               2) на Управленско ниво - г-н Диян Стаматов (новият зам.-министър за средното образование на МОН, който между другото има завършена, наред с биологията, и специалност "педагогически съветник") - изказа позиция, че всъщност, часовете в училище, в които се изучава психология се увеличават с 3 (от 27 на 30 ч.) и, че в 11-12 клас ще има евентуално допълнителни часове. (виж http://www.bta.bg/bg/c/OF/id/1278237  и  http://www.dnes.bg/obrazovanie/2016/02/22/psihologiia-ta-ne-otpada-daje-shte-se-uchi-poveche.293840). Тук следва да подчертаем, че ние, за разлика от повечето други гилдии в образованието, нямаме за основна цел запазване или увеличаване на часовете по психология, нашите цели не са количествени, а качествени и са съвсем в друга посока, тъй като ние не се борим за часове, а за качествена промяна в отношенията "психология-образова- ние", а именно: 

         1) "психологията" да е самостоятелен учебен предмет, а не да е част от "философия", каквато е практиката в българското образование от края на 19 век досега, а и по целия свят където никъде психологията не е се препода- ва като част от философията; 

         2) "психология" да се преподава от специалисти психолози, а не 95-98% да са непсихолози - философи, фило- лози и др., което го няма при никой друг учебен предмет, и което води до по-ниско ниво на преподаване и ефек- тивност, тъй като не се прилагат съвременни активни методи, като практически тренинги, за които само психолози- те са обучени да ги прилагат успешно; 

        3) основният акцент в нашите искания към МОН не е само и толкова да има по-професионалното преподаване на научни психологически знания в горен курс, а преди всичко въвеждане в учебните програми за всички възрасти - още от детските градини до края на гимназията на практически обучения за реално и ефективно овладяване от децата и юношите на практически умения за справяне със широк спектър от ситуации в училище, в семейството, на улицата, в интернет и др., които са своебразна психологическа имунизация срещи десетки възможни и реални рискове и проблеми които учениците ще имат в личен и в социален план. В цял свят има специални предмети и форми (напр. SEL, SEAL, PSHE, SFL, MindMatters и много други) са оъществяване на подобни практически психоло-гически тренинги с децата и юношите, но в нашата сегашна, а и планирана, образователна система и програма, липсват такива предмети и форми; 

       4) друг много важен акцент в нашите искания към МОН е обсъждане с нас и приемане на комплексна съвре- менна система и програма за психологическо обслужване на образованието като цяло и всички негови участници - деца и юноши, преподаватели, управленци, родители, както чрез училищните психолози, така и чрез други форми с участие на външни психолози и техни организации.

               3) на Политическо ниво - г-жа Меглена Кунева (вицепремиер и новият министър на образованието и науката. в изразена на 22.02.2016 позиция във връзка с нашата петиция исказа обнадеждаващи ни тези: ""Има около сто часа в тези класове и няма да пострада подготовката. Отнасяме се с внимание към всяко предложение. Ще приемем петицията и ще я дискутираме и с политическия кабинет, и с професионалното ръководство на министерството", заяви министър Кунева. Тя заяви, че специалистите по психология трябва да бъдат спокойни, че няма да останат неизползвани техните професионални качества и възможности. С тези специалисти ще продължим да работим за агресията в училище" (виж http://www.bta.bg/bg/c/OF/id/1278237) и официалната позиция на МОН в сайта му - http://www.mon.bg/?go=news&p=detail&newsId=1529.

                                                                               #      #      #      #      #

Уважажаеми колеги, приятели, съмишленици,

Благодарение на вашата подкрепа успяхме да постигнем първата цел и стъпка формулирани в нашата деклара- ция и петиция, а именно на публично ниво - гражданско и институционално да се осъзнае наличието на проблем -  на микро ниво ликвидиране на "Психологията" като самостоятелен предмет в училище, а на макро ниво - липсата на адекватно и съвременно партниране между психологията и образованието и неизползване на огромните въз- можности на съвременнта психология в днешното българско образование.

Следващата втора и по-важна стъпка и цел е стартиране на постоянен механизъм и формат за разговори и пар- тниране между МОН и Др-вото на Психолозите в България като представител на психологичната гилдия по це- лия спектър на проблеми и възможности за по-ефективно включване и използване на възможностите на психоло- зите във всички области на образованието - от предучилищното до висшето, от работата с малките деца и юноши- те до учителите и управленците, от преподаването до ученето и проблемното поведение.

А следващите трета, четвърта и т.н. стъпки ще зависят от ефективността на случващото се на втория етап.

                                                                               #      #      #      #      #

     Ние ще продължим да ви държим в течение на обществената дискусия по темата и ще ви предлагаме връзки към публично изразени и достъпни по интернет позиции.

              Например, на 23.02.2016 г. по Дарик радио бе проведено обсъждане по темата с участието на Пламен Димиитров и Панайот Рандев - виж ТУК (http://darikradio.bg/ste-ima-li-predmet-psihologia-v-uchiliste.html) /25 мин. аудиофайл, който можете да изтеглите оттук - http://darikradio.bg/media/182/Koi-govori~183.mp3/.

              На 25.02.2016 г. в предаването "Денят започва с култура" по БНТ 1 се проведе дискусия между Панайот Рандев и двама философи от МОН и от СУ по темата "Психология" и "Философия" в училище (вижте тук: http://bnt.bg/predavanyia/denyat-zapochva-s-kultura/obuchenie-po-psihologiya-v-uchilishte-25-02-2016)/17 мин. видео/

 Днес, 25.02.2016 г. ние наблюдаваме една симптоматична нова тенденция в обсъжданията на нашата петиция и декларация. Тя се лансира от експерта по философия от МОН и се разпространява в интернет от други философия и от някои медии, които ги цитират. Тази стратегия бихме назовали с не особено привлекателното название - "Крадеца вика дръжте крадеца". Тя се прояви в предаването по-горе по БНТ 1, както и в мнение във в-к Капитал, на които ние решително се противопоставихме.

Панайот Рандев,

председател на секция "Позитивна психология" (и позитивно образование) към Др-во на Психолозите в България

и член на редица международни организации и мрежи на психолози

==================================================================================

по-долу даваме за информация и се нуждаем от вашата подкрепа на

ДЕКЛАРАЦИЯТА на Общото Събрание на Дружеството на Психолозите в България от 19.12.2015 г.

До Президента на Република България - г-н Росен Плевналиев

До Министър-Председателя на Република България - г-н Бойко Борисов

До Министъра на Образованието и Науката и вицепремиер – г-жа Меглена Кунева  

До Председателя на Комисията по Образованието и науката на Народното събрание – г-жа Милена Дамянова              

Д Е К Л А Р А Ц И Я – О Б Р Ъ Щ Е Н И Е      

от Общото събрание на Дружеството на психолозите в България                    

Уважаеми господин Плевналиев,

Уважаеми господин Борисов,

Уважаема госпожо Кунева,

Уважаема госпожо Дамянова,                  

Обективният анализ на ролята, мястото и възможния принос на психологията в днешното българско образование показва, че нашата наука и практика е силно подценена от досегашните ръководства на МОН, а и от дейността на Народното събрание, и в частност на Комисията по образование и наука, поради което въпреки своите големи възможности тя далеч не дава онова, на което е способна. Според нас, е необходима и желателна сериозна реформа за подобряване на отношенията „образование-психология”. Допълнителен проблем е и факта, че България е единствената страна в ЕС, без закон за психологията, което е сериозен пропуск на Народното събрание, въпреки многократните усилия на психологическата общност у нас това да се случи.              

По-долу даваме най-важните аспекти и стъпки на тази крайно необходима промяна в областта на взаимоотношенията „психология – образование” – и като преподаване на науката, и като овладяване на психологическите практически умения от децата и юношите, и като училищна психология и като овладяване на съвременни ефективни психологически подходи и методи от учителите и образователните управленци и, в крайна степен, формирането на психологическа грамотност, компетентност и култура у всички участници в образователния процес:              

1. Преподаването по психология да се отдели от „философия” (най-малкото поради факта, че тя от 1879 г. е самостоятелна наука, а на глобално ниво е значително (примерно десетки пъти) по-голяма и влиятелна наука и практика от философията и сродните и специалности) и да се обособи в самостоятелен учебен предмет в общообразователната подготовка;              

2. Преподаването на психологически знания и умения да обхване целия образователен цикъл - от предучилищна възраст до края на средното образование, тъй като психологическите умения, и в частност социално-емоционалните, следва да се овладяват от ранна детска възраст и да се обогатяват и доразвиват до края на юношеската възраст, с цел превенция на спектър от проблеми в личен и обществен план;              

3. Психологическата грамотност, компетентност  и култура като цел и краен резултат от овладяването на психологическите знания, нагласи и умения да се издигне като приоритет сравним с важността на езиковата, научната, компютърно-информационната грамотности и компетентности.              

4. Преподаването на психология и психологически знания и практически умения значително да се осъвремени и да се съобрази с актуалното състояние на психологическите науки и практики и в изготвянето на програмите и материалите по психология да се привлекат най-добрите български психолози;            

5. Преподаватели по психология и по психологически умения да бъдат само квалифицирани психолози, а не специалисти от други области – напр. философи и др., както е при повечето други предмети;              

6. В периода докато се приложат предлаганите промени, преподаването по психология и по психологически умения да се поеме от училищните психолози и външни специалисти-психолози.              

7. МОН, в сътрудничество с Дружеството на психолозите в България да разработи и внедри съвременна система за психологическо обслужване на образованието, и в частност, от училищните психолози, психолозите в другите образователни структури, педагогическите съветници и преподавателите по психология, която да се основава на на ясни и високи професионални стандарти и добри практики, сравними с тези в другите страни и да е ресурсно осигурена с необходимите методики за оценяване и практическа работа с децата, юношите, учителите, родителите.             

8. МОН, в сътрудничество с Дружеството на психолозите в България - национално представителния член на Европейската федерация на психологическите асоциации (EFPA) и Световния съюз на психологическата наука (IUPsyS), да инициира и подкрепи създаването на професионално дружество на преподавателите по психология и психологически умения в училище и професионално сдружение на училищните психолози с цел подпомагане на тяхната по-ефективна работа.              

9. МОН, в сътрудничество с Дружеството на психолозите в България, да изработи минимални изисквания за психологическа грамотност и компетентност на преподавателите и образователните ръководители от всички видове и степени образователни заведения и да осъществи обучителни дейности за нейното практическо овладяване.              

10. В близко бъдеще (в началото на 2016 г.) да се проведе среща на ръководството на МОН с ръководството на Дружеството на психолозите в България (ДПБ) с цел да се обсъдят възможните форми и сфери на сътрудничество между МОН и ДПБ и да се подпише меморандум за по-дълготрайно сътрудничество между тях (2016-2020 г.), за да може предлаганите промени във взаимоотношенията „образование-психология” да имат синхронизиран и комбиниран административно-професионален характер.              

11. МОН и/или Комисията за Образованието и науката на Народното събрание да инициират корекция в новия закон за предучилищно и училищно образование, чрез която да се легитимират предложените промени във взаимоотношенията „психология-образование”, а именно: включването на „психологията”като обособен учебен общообразователен предмет, въвеждането на тренинг на практически психологически, социално емоционални умения за всички деца и юноши от 3 до 19 г., въвеждане на стандарти за училищна психология, въвеждането на минимален стандарт за психологическа компетентност на преподавателите и директорите на училища и детски градини.              

12. В заключение искаме да подчертаем, че нашият призив за сериозна реформа във взаимоотношението „психология-образование” не е тясно предметен, да защитим някакви свои гилдийни интереси, а е насочен към самата същност, цел, мисия и приоритети на българското образование - не то да е техническа трансмисия на готови и поостарели знания (в което надали ще може успешно да се конкурира с Уикипедия или Гугъл), а би трябвало да е насочено и, а може би основно, към формиране на важни личностни умения и поведения за адаптивно и творческо справяне с предизвикателствата на съвременния динамичен глобален свят, в основата на което лежат не толкова знанията, колкото качествата на личността, характера и социалното поведение, които са същността на психологическата грамотност, компетентност и култура, и които стават все по-важни като цели и резултати на образованието в най-развитите в образователно отношение страни по света като скандинавските, англосаксонските и страните от Далечния Изток, с които ние следва да се сравняваме.                

В Приложение ви даваме мотиви и факти за острата нужда от реформа и международния опит в обсъжданата област.        

19.12.2015 г.                                                                             

гр. София

 =============================================================

ВАЖНО !   Можете да изтеглите - ОТТУК файл с описание на следващите стъпки за ефективно реализиране на поставените в петицията цели.

Панайот Рандев    Kontaktujte autora petice